BTV - кратък коментар на Световната шампионка Албена Денкова:
Аз съм до Максим и ще го подкрепям

http://www.btv.bg/sport/news_details.pcgi?cont_id=124466

Световната шампионка Албена Денкова даде кратък коментар пред журналисти за присъдата, която получи на нейния партньор Максим Стависки по повод катастрофата, която предизвика през лятото на 2007 година.

"На всички е ясно, че положението ни не е цветущо. Максим даде няколко кратки изявления след присъдата, като каза, че ще приеме всяко решение на съда. В тази връзка искам да кажа, че аз съм до него и ще го подкрепям, но не мога да бъда негов адвокат", заяви Денкова.

Албена Денкова изказа благодарност на хората, които са ги поканили да участват в шоуто "Ледников период", като сподели, че в момента за нея и Максим е много важно да работят.

http://paper.standartnews.com/bg/article.php?article=263220

Албена Денкова:
Само Максим ми е истински приятел
Дори не е ставало въпрос да живеем в Русия

Двукратната световна шампионка по фигурно пързаляне Албена Денкова рядко дава интервюта след пътния инцидент с нейния партньор на леда и в живота Максим Стависки. Катастрофата беляза живота и кариерата на Албена, която няколко месеца преди това бе избрана за шеф на Българската федерация по кънки. С много увещания склонихме голямата шампионка да разкаже за сегашното си ежедневие и проблеми.


Волната програма "Седемте смъртни гряха" сякаш урочаса световните шампиониМАРА КАЛЧЕВА
- Какво остана след вас с Максим в българското фигурно пързаляне?
- При по-малките виждам масовост и добри качества у състезателите. И треньори, и деца работят с голямо желание. Там родителите са много активни - не жалят нито време, нито сили, нито финанси децата им да се развиват. При по-големите фигуристи положението не е приятно. Единици са хората, които имат вид на добри състезатели и могат достойно да представят България.
- Основният проблем, с който се сблъскахте след избора ви за президент на БФКънки?
- Две неща бяха проблемни. Първо, не беше мислено за младите попълнения. Разпадна се системата на подготовка. Разчиташе се само на личностните качества на състезателите, както се получи при Жени Раданова, при нас с Максим и при Иван Динев. Вторият проблем беше финансов, тъй като федерацията разполагаше с твърде малко собствени средства.
Третият проблем не е на предишното ръководство, а изобщо на спорта в България - материалната база. Без нея няма как изобщо да развиваш спорт. Няма държавна политика в това отношение. Базите са нещо скъпо и няма кой да инвестира в тях. В градовете не се отделят терени за спортни съоръжения.
За година и половина в БФК влязоха близо един милион лева приходи, главно от организацията на световно за юноши. Жалкото е, че когато имахме много добри постижения, не се намериха спонсори, не се правеха дори опити да се търсят странични приходи. Сега вече нямаме толкова елитни състезатели, с изключение на Жени Раданова и щафетата по шорттрек, и е ужасно трудно да привлечеш спонсори. Откакто ние поехме управлението на федерацията, хвърляме всички усилия да организираме престижни състезания. Вършим си много добре работата, защото такива приходи не е отчитало нито едно от предишните ръководства.
- При толкова добри резултати защо си подадохте оставката като президент преди Коледа?

- Едното няма нищо общо с другото. Подадох си оставката по лични причини. На всеки е ясно какви са те. Началото на моята активна работа като президент на БФК съвпадна с инцидента с Максим. Раздвои ми се вниманието. Идва ми много отговорността и напрежението.
Цялото ми семейство е ангажирано с проблема. Но той не остана вътрешносемеен. Непрекъснато искат от мене да коментирам и да обяснявам болезнени за нас неща
А трябва по някакъв начин да се съхраним, да си помагаме един на друг. Налага се също да пътувам много заради участието в "Ледников период". Така не мога да отделям енергията, която съм свикнала да влагам във всяко нещо, което правя. Аз съм преди всичко много взискателна към себе си и след това изисквам от другите хора. Отдавна съм предупредила Управителния съвет за това мое намерение, но те не приеха оставката ми. В крайна сметка, няма да си тръгна със свито сърце, защото оставям след себе си доста пари, които ще отидат за развитието на спорта.
- Не се ли оказва, че и вие сте осъдена - не само Максим?
- Смятам, че моят проблем е най-малкият. Става дума за много объркани съдби и за трагедията на няколко семейства. Това, че не мога да упражнявам професията си, не е най-важното. Не си правя планове за бъдещето.
- Как си помагате с Максим? Промениха ли се отношенията ви след инцидента?
- Не. Аз съм до него и той е до мен. Както на него му е тежко в много моменти, така и на мене. Имам нужда от разбирането на Максим. А той винаги е до мене.
- Кои са най-големите ви приятели сега?
- Заради постоянните ни пътувания нямах много приятели. Познати, да. Само Максим ми е истински приятел и винаги до мен. В последните години обаче намерих една шепа хора, които доказаха и в тежките моменти, че са мои приятели и мога да разчитам за всичко на тях.

- Как се почувствахте, когато научихте решението за ефективна присъда?
- Много се разстроих. Не пожелавам на никого да изпада в ситуацията, в която съм аз и в която е Максим, или не, дай си, Боже, в ситуацията, в която са семействата на пострадалите. Да загубиш близък човек е много тежко.
- Вие им съчувствате. Но пострадалите не искат правосъдие за Максим, искат възмездие. Искат да го видят в затвора, за да изкупи греховете на всички.
- Нямам право да коментирам тази тема. Всеки е наясно със ситуацията, която беше извадена на показ в медиите и се нищи в детайли вече година и половина. Вярно, че има и спекулации, и неистини. Всеки човек в държавата има мнение по тая тема.
- Не сте ли мислили да се махнете от България, да заживеете в Русия или някъде другаде?
- В Русия наистина мога да си отдъхна от известността, защото там го няма това медийно внимание и усещането за непрекъснат поглед, вперен в мен. Дори не е ставало въпрос да живеем в Русия. По простата причина, че самото дело не е приключило. Дълго време ни се е налагало да работим в Русия, Америка и други страни, но никъде не съм се чувствала така добре, както се чувствам вкъщи.
- Имат ли някакво особено отношение към вас колегите фигуристи от шоуто "Ледников период"?
- Особено отношение имаше след инцидента, когато всички разбраха за катастрофата. Никой не оправдава Максим, не казва "Ти не си виновен", но подхождат с разбиране. Повечето смятат, че на всеки може да се случи. Москва е огромен град и такива неща стават ежеминутно с много жертви в катастрофи.
- Сега повече ли ви канят на шоу програми, или е обратното?

- Не е ли парадоксално, че Максим е помощник-треньор в екипа на Александър Жулин? Той бе треньор на най-големите ви съперници в кариерата - Навка и Костомаров.
- Още миналата година Жулин покани Максим да се включи като специалист и втори треньор в неговата група. Жулин оцени по достойнство качествата на Максим. Уважавам такива професионалисти като Жулин, които не превръщат спортното съперничество в междуличностен конфликт. Няма вражда между нас. На леда бяхме конкуренти, но извън него сме приятели и колеги. Най-показателно е приятелството, което си остана между Максим и Рома Костомаров.
- Може ли "Ледников период" да компенсира липсата на състезания?
- Не. Не може да се опише с думи, когато излизахме на леда в Япония, Русия, Канада, Франция, когато знаехме, че сред зрителите няма нито един българин и въпреки това залата беше в български знамена, а хората ни подкрепяха и викаха за нас. Състезанието не може да се сравни с което и да е шоу. Поне за мене.
Други фигуристи предпочитат участията в шоупрограми, защото е по-лесно и не си дават много зор. Но на мене ми липсва състезателната тръпка и емоцията. Липсват ми дори тренировките. Липсват ми треньорите Линичук и Карпоносов, на които дължим страшно много. Честно казано, липсва ми безгрижието на онова време
Докато си състезател, разчиташ и отговаряш само за себе си. Имаш пълно доверие на хората, които работят с теб. Няма лицемерие и предателство. Но като прекрачихме в живота, нещата се оказаха други.
- Какво ще ти остане след общуването с двамата ти партньори в "Ледников период" - Игор Верник и Тимур Родригес?
- И двамата излъчват лъчезарност и настроение и винаги ще ми е приятно да ги виждам. Макар и да не бяха от най-изявените фигуристи в шоуто, имахме прекрасни моменти.
Дадоха ми положителни емоции. С Тимур тренирахме по 6 часа на ден. Той гореше от желание да напредва и беше страшно амбициран. За него това е като участие в олимпиада. Докато аз гледам по-спокойно на нещата.
- Максим направи страхотно представяне тази година в шоуто?
- Винаги съм си мислела, че Максим има качества да е победител в такъв проект като "Ледена епоха", а и изобщо в спорта. Но ме изненада колко го харесаха. Защото те не го смятат за руснак, а за българин за чужденец. Въпреки това Максим е от любимците на публиката и с Таня Арнтголц спечели почти всички награди в този телевизионен проект.

- Между другото вие, Албена, бяхте любимка на публиката сред жените в миналото издание. Сега е Максим. Как си го обяснявате? Едва ли само българи гласуват в интернет?
- Много от руснаците, които гледат проекта, ни преоткриват като двойка и търсят в интернет наши изпълнения от предишни години. Като патриоти са обръщали внимание само на руските двойки. Максим ги спечели с отношение, с харизма, с умения на леда.
- Урочаса ли ви този фантастичен танц с белите костюми "Седемте смъртни гряха"? Не мислите ли, че изкупвате нечии чужди грехове? Защото цялата ви кариера мина през много изпитания.
- Вярвам, че всеки човек има съдба и каквото и да направи, не може да избяга от съдбата си. Ние с Максим не сме от спортистите, на които нещо им е дошло случайно и наготово. Винаги сме полагали много труд, лишения. От всичко по много. И ние, и нашите семейства. Не знам защо все така се получаваше.
- Какво удоволствие успяхте да си позволите след края на своята кариера?
- Никакво. Но аз и Максим намираме удоволствие в самото фигурно пързаляне. Било ни е приятно да сме на леда независимо дали тренираме в 5 ч сутринта, или в 1 ч през нощта, както много често се е случвало.

От ISU ме молят за идеи
- С Максим вдигнахте високо летвата в танците на лед. Какви са тенденциите в този спорт след вас?
- Олимпийският шампион Алексей Горшков, който е шеф на танците в Международната кънки федерация (ISU), се обърна с молба към мен да помогна с идеи за развитието на танцовото пързаляне. Горда съм от това предложение, но то говори и за някакъв проблем. Гледах няколко състезания и имам усещането, че се губи характерът на танца. Набляга се на техническото ниво и се забравят идеята и артистичността. Може би затова хората вече предпочитат проекти като "Ледников период", в които се набляга на артистичността, на смисъла на съчетанието, създадено като миниспектакъл. През цялата ни кариера с Максим сме се стремили да правим това, независимо дали сме се борили за първо, второ или 10-о място. Съзнавали сме прекрасно, че за да постигнем някакъв резултат, трябва да се отличаваме от другите. Ние представлявахме България, а не сили във фигурното пързаляне като Канада, САЩ или Русия.
С удоволствие бих помогнала на всеки състезател и бих предала своите знания и умения. Няма защо да си ги пазя за себе си от страх да не би някой българин да подобри моите резултати. Но за да успееш, трябва да положиш страшно много труд, страшно да харесваш това, което правиш, да си отдаден докрай, да се лишиш от елементарните удоволствия в името на това да си най-добрият.

Statia ot "Novinar" na Adelina Deliiska.

http://www.novinar.net/?act=news&act1=det&stat=center&mater=Mjg0OTsyNQ==&sql=Mjg0OTsyOQ==

Племенен съвет ли решава за Стависки?
[16-01-2009] от Aделина Делийска [2080 прочитания]Размер на шрифта: a |a |a| Стависки. Фото: Ани Петрова

Дебатът за съдбата на двукратния световен шампион на България по фигурно пързаляне Максим Стависки се обостри след произнесеното решение на Бургаския апелативен съд за ефективна присъда. Това стана в първия работен ден на новата 2009 година – нещо като нестандартен поздрав от страна на магистратите от морския град към таланта, прославил България на световно ниво.



Под натиска на част от общественото мнение магистратите от този съдебен състав изненадващо решиха, че точно това е човекът, който трябва да лежи в затвора. Преди това други два съдебни състава при същите доказателства бяха определили условно наказание за подсъдимия. Затова от само себе си сякаш се налага изводът, че съдбата на Стависки май ще се реши от „компетентното” мнение на племенен съвет. А това в 21-ви век някак ми се струва доста нецивилизовано.



Спор няма – Максим трябва да понесе наказание за трагичното деяние, което извърши. В началото на август 2007 година край Приморско той направи катастрофа, при която уби на място 23-годишния Петър Петров и тежко рани Мануела Горсова, на 18 г., която все още е в кома.



Фактите сочат, че фигуристът е пил водка, и за това той сам си е признал веднага след инцидента. По доказателствата за инцидента обаче предстои да се произнесат висшите магистрати и съм далече от мисълта да ги коментирам. Не мога обаче да премълча други, струва ми се, важни детайли и въпроси покрай това шумно дело срещу много талантлив и популярен човек. Общественото мнение по този казус е раздвоено – половината от интересуващите се са за това да има ефективна присъда, а другата половина – против.



В интерес на морално-етичната категория „справедливост” тук трябва да отбележим, че ефективни присъди у нас за такъв тип престъпления много рядко се издават. Над 1000 са жертвите на пътни инциденти през последната година. Да сте чули да има 1000 ефективни присъди за виновниците?

Ще обогатя тази черна хроника – пернишката съдийка Виолина Личева преди дни получи тригодишна условна присъда с пет години изпитателен срок за това, че е прегазила и убила 60-годишния Йордан Велев и е напуснала местопроизшествието. Ето как нагледно един и същи законов текст се прилага различно от хората с черните тоги.



От тях съм чувала максимата, че колкото юристи, толкова съдебни практики у нас, което трябва да е обяснението, че всеки правист чете закона според собствените си преценки. Та в този смисъл се чудя защо пък точно Стависки трябва да е смазаният от съдебната машина. Пак казвам – далеч съм от мисълта да го оправдавам. Самият той е най-ярката илюстрация на покаял се човек, който нито избяга от вината си, нито лъга пред микрофоните.



Даже внесе близо 80 000 лева по сметката на Мануела, преди да е произнесена окончателната му присъда. И обещава да продължи да плаща, но това трудно може да стане от килия в затвора, особено в размерите, които последният съдебен състав определи и за които се твърди, че са непознати досега в съдебната практика по нашите географски ширини. Всъщност никакви пари и ефективни присъди не могат да възмездят страдащите родители на загиналите млади хора.



Едва ли обаче някой се съмнява, че животът на Стависки, както и този на вярната му партньорка на леда и извън него Албена Денкова вече е преобърнат с хастара наопаки. И двамата до края на дните си ще живеят с ужаса за тази катастрофа и смъртта на двамата младежи, които, кой знае, може би също са били много талантливи. Но големият въпрос тук е трябва ли наистина и трети живот да бъде унищожен и чрез затвор.

В килията всеки след две години е мъртъв, казваше някогашният правосъден министър, вече покойник Петър Корнаджев. Затова смятам, че логиката „око за око и зъб за зъб” е твърде примитивна като мислене. Все пак светът и нравите са се поразвили от времето, когато великият Достоевски е написал „Престъпление и наказание” – уникалния психологически роман, който изследва въздействието на изолацията и вината върху разума и съвестта, както и необходимостта от саможертва и изкупление.



Не вярвам, че наказанието за назидание на останалите – да не правят така, ще има ефект в наши дни. Просто на пътя у нас всеки шофьор е в потенциален риск на убиец и самоубиец. Да не говорим, че убийци заради своята немарливост са и всички държавни и кметски чиновници, които от години позволяват пътищата ни да са като разорана целина. Но и тези представители на властта не влизат в пандиза.



Скоро един мъж от Пловдивско обяви, че ще съди тамошната община заради 6-метров трап по шосето, в който той попаднал с автомобила си и на място загинало детенцето му. Преди години други талантливи хора като Максим са изпадали в аналогична ситуация – големият актьор Георги Калоянчев, роклегендата ни Кирил Маричков и т.н.



Говоря за талантливите, не за да слагам разделителна линия между тях и останалите нарушители. А защото смятам, че трябва да уважаваме талантите си. Затова и предлагам, преди да бъдем много строги съдници и да се правим на безгрешни, като първи хвърляме камъни по покаял се грешник, нека си спомним класика Йордан Радичков: „Човекът е много дълго изречение, написано с голяма любов и вдъхновение. Но пълно с правописни грешки.”

Мерси за статиите, Вики!!